Карамфил

Poetry » Love

666 0 2

Помня твоя образ тъй мил -

нежен цвят на карамфил.

В тъмата светлина се появи -

пред мен се ти, ангел, яви.

Дете, ти сред болката мене утеши,

сатаната се отдалечи, злото се руши!

Радост е в мъката добрина да има -

ти - звездица в нощта едва доловима.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Jim (Джим Стоунс)

В коя чалготека го чухте това?

2012-09-14T16:15:20+03:00
Atlacamani (АВ)

много чалга

2012-09-14T10:57:12+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0