Всеки ден в очите ми разцъфваш,
карамфилено ухаеща и непримирима.
От сърцето си живот ми вдъхваш
и знам, че мен и утре ще ме има.
Ангел си, а също си и дявол,
изгряваш, понякога залязваш...
Самодива си в ефирно бяло
и вечната любов ми даваш.
Отпивам те на бавни глътки,
сладостта ти ми е слабост,
довчера бях без име пътник,
а вричам ти се днес във вярност.
© Георги Георгиев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Аз ти казах - все по-добър и по-добър ставаш!