Карта за душа
Срещнах ме се сродни,
сякаш времето бе спряло
и копнеж, в нас, бе наляло.
Сякаш, и аз, и ти, се знаем от преди.
Въздуха едва, в гърло натежа.
Питаш ти, какво ни предстои.
Караш етикети аз да слагам,
в рамки да се влагам.
Това за мен не е,
аз душа нося на дете.
Цвете ти поднасям, а ти питаш пак:
– Каква съм аз за теб, бе юнак?
Бил съм аз наивен и глупак,
щом рамки не нахлузавам пак.
Това което искаш, е възможно,
но към края води то, неотложно.
В план, в график, че ако щеш и на шега,
момчешкото сърце не ще се побрà.
Аз си го харесвам и така, без карта за душа,
хлапашки доверчиво и по детски то игриво.
© Алекс All rights reserved.
