Nov 25, 2008, 6:27 PM

Картина

  Poetry » Other
614 0 1
 

 

Капят сълзи в невинни очи,

люлката спомени разлюлява

от неугаснали разляти мечти!

...

Прокапва дъждът от небето,

капят капки право в сърцето,

развяти са листите самота!

...

След мига на тъжна еуфория

разяснява се дъгата в небето,

клоните се спускат над лицето

и всичко си остава в сърцето!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дива Самодива All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...