Картината пречистила душите
Споходиш ли ми мисълта, любов...
завръщам се във спомените прашни...
Била. Отминала... е вече все едно.
Не се завръщат чувствата отминали.
И топвам четката в пастели топли,
да стопля с дланите любов ненужна.
Платното се усмивка във нюанси
на слънчевата обич във крила на птица.
Със мах на четката рисувам полет.
Най-светлия, най-чудния на дните.
Рисувам в бяло чудната си пролет
на любовта отминала и на мечтите.
Размахвам своите криле, да полетя
към миг на детски смях и обич нужна.
Затвори дверите си и забрави любовта,
че си отиде, своя дан неизплатила.
А аз до грош последен изплатих
и грешки, и безумствата отминали.
В картината на полетите си открих
сълза, пречистила сърцата и душите...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
