Картини от една безсънна нощ
Сънят ми беше
се залутал някъде.
Навярно е решил,
че не ми е нужен.
Чаках с отворени очи,
с надежда скоро да ме приюти.
Отключвах и заключвах
в себе си врати,
прехвърлях спомени,
потъвах в аромата от мечти,
взирах се в стъклата.
Небето преливаше
от черно в тъмно сиво.
Месецът надникна,
прозина се лениво,
а клоните на ореха отсреща
приличаха на брюкселска дантела
висяща от небето.
Една звездичка
неочаквано се появи
и като златна брошка
увисна на пердето.
Гледах неземното бижу,
което започна бавно
надолу да пълзи,
докато не се стопи.
Пробуденият ден
отвори светнали очи
и мирис на кафе
отнякъде пролази.
Осъмнах си с отворени очи.
© Галя Николова All rights reserved.
