Катарзис
По "Картини от една изложба"
Затръшвам входната врата и тръгвам нанякъде.
Накъде? Не знам. Значи наникъде?
Щом си тръгнал нанякъде, дори да не знаеш къде,
си е пак нанякъде! Все ще стигна до нещо,
което ще ме накара да спра, да се огледам,
като в себе си се вгледам. Докато се вглеждам -
има някъде! Докато се вслушвам във вятъра,
има надежда да открия мястото, моето.
Ще се усмихна, ще погаля с поглед небето,
ще целуна земята и ще знам, че за мен
изгрява слънцето, а нощем се кипри луната,
И ще се влюбя отново в живота, ще възкръсна
в своята същност, и жадно ще пия от аромата
на всеки миг, за да се опия от вечността
и пречистена отново поема... Накъде?
Натам, където няма край - безкрайността!
© П Антонова All rights reserved.
