Туй, що тамо властваше и грозно, и грациозно царствуваше,
Бе глас на един лешояд, що денем и нощем бодуваше
В катедралата от кости издигната
И в нея - жена на бесило вдигната...
Тя пееше смъртний хор во тези,
Що ний не познаваме,
Никой не познаваше...
Тя пее,
Тя пее,
И лешоядът сякаш изяждаше й гласът, що с ехо тъмно се вее!
Прегракнал глас, който дУша жива омъртвяваше...
Ах, лешоядът над нея мъжествено властваше... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up