Катерачът
Към своя връх
мъчително напредваш.
В леда забиваш котките
до кръв.
По безконечната отвесност
си мравчица поела път.
Нагоре, все нагоре -
до припадък...
Сега си призрачният алпинист.
Неистово е това изкачване
сред залез мрачен, без лъчи.
...И знаеш, няма път обратен -
под теб е кривогледа равнина.
Мълчи върхът изгубил ехо -
в страхотна, дивна тишина.
...И няма животинка,
няма птица.
Мъгли мистични пак пълзят.
Намятат те с безброй воали,
напомнящи самата смърт.
...Неземен Хребет се издига
и погледа си втренчва в теб...
Конвулсно тялото трепери.
Забрави ли, че си Поет?!
© Младен Мисана All rights reserved.
