По-добрият от нас ще реши да прости.
Недоволният гръб ще обърне.
От лъжите натрупаха се планини,
в недоверие пламък посърна.
Сипеят оживя, канари се трошат,
камъни дефилето преграждат.
Тишината измамлива ще нарушат,
земетръсни вълни ще пораждат.
С времето се отърсваш от пряка вина.
Всички правят така –се приспиваш.
Еделвайс те помами, подхлъзнеш крака,
и завършваш в прегръдка трънлива.
© Светличка All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
