По-добрият от нас ще реши да прости.
Недоволният гръб ще обърне.
От лъжите натрупаха се планини,
в недоверие пламък посърна.
Сипеят оживя, канари се трошат,
камъни дефилето преграждат.
Тишината измамлива ще нарушат,
земетръсни вълни ще пораждат.
С времето се отърсваш от пряка вина.
Всички правят така –се приспиваш.
Еделвайс те помами, подхлъзнеш крака,
и завършваш в прегръдка трънлива.
© Светличка All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
