Пепел от kатинари
Зад девет катинара се заключих
и хвърлих ключовете през прозореца.
Не чаках вече нещо да се случи,
в самотност и със себе си заспорих.
Стопяваха се дните ми пленени –
на педя от пожарите на Ада.
Избяга в най-далечната вселена
последната ми неживяна радост.
А нощите тежаха от въпроси,
които като огнени камшици
се впиваха в горещия ми мозък...
(И как ли всичко издържа, душице?)
Но ето, някой мина под прозореца,
погледна ме, усмихна се, остана...
В сърцето ми навлязоха просторите
и катинарите на пепел станаха.
© Елица Ангелова All rights reserved.
