В ръцете ми се гуши
гълъбица.
Сърцето й
забързано тупти.
С крилца потрепва,
тихичко ми гука,
готви се да излети.
Високо ръцете си повдигам,
разтварям ги -
нека в синевата тя се извиси.
Знам пътя й -
при теб ще дойде,
ще кацне в дланите ти -
нежен лотос в тях цъфти.
Да можех като гълъбица
и аз да полетя...
© Ласка Александрова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
