Sep 23, 2014, 9:28 AM

Като икона във храма 

  Poetry » Love
576 0 4
Привърши септември. Есента се сбогува.
Прибра си магията чаровникът листопад.
Примряла, Природата тихо добрува,
приготвя кожуха за първия сняг.
Последният ден е толкова светъл.
Слънце в небето е редкият грозд.
Тъжна е Есента, в рокличка златоцветна
тихо се радва на дюля и грозд.
Топло в сърцето. Есента си е ласка.
Не искам да вярвам, че ще дойде и зимата.
Нашата приказка... Тя е прекрасна!
Ще ми се, Боже, и в бялото да я има... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Random works
: ??:??