Като изгнил фургон…
Продавам си душата – без пари,
за трийсет сребърника,
евтино я давам,
но счупи ли се, не, не ме търси,
продавам я, защото не поправям,
не рециклирам, даже не лепя,
такава поочукана отдавна,
олющена и с криви колела,
о, верно, и вратата ú заяжда.
и чергата пред нея изтъня,
и се зацапа, кална от подметки,
звънецът ú изхърка и умря,
шпионката ú не предлага гледки…
За ключ не питай, някой ми го взе,
а после не дойде да ми го върне,
седи заключена като хлапе,
което чака мама да се върне,
което до прозореца стои,
с надежда впита в крачките на двора,
уви, вратата ключ не приюти,
отвън минават само чужди хора.
Продавам я, почти е без пари,
дано поне на теб да е полезна,
за ползване не става, но дори,
от грешки да те пази, все е нещо.
за трийсет сребърника,
евтино я давам,
но счупи ли се, не, не ме търси,
продавам я, защото не поправям,
не рециклирам, даже не лепя,
такава поочукана отдавна,
олющена и с криви колела,
о, верно, и вратата ú заяжда.
и чергата пред нея изтъня,
и се зацапа, кална от подметки,
звънецът ú изхърка и умря,
шпионката ú не предлага гледки…
За ключ не питай, някой ми го взе,
а после не дойде да ми го върне,
седи заключена като хлапе,
което чака мама да се върне,
което до прозореца стои,
с надежда впита в крачките на двора,
уви, вратата ключ не приюти,
отвън минават само чужди хора.
Продавам я, почти е без пари,
дано поне на теб да е полезна,
за ползване не става, но дори,
от грешки да те пази, все е нещо.
© Лулу All rights reserved.
)
