Feb 19, 2019, 9:32 AM

Като жиг

  Poetry » Love
749 0 0

КАТО ЖИГ

 

Ще жигосам сърцето ти

с моето име,

за да не ме забравиш.

Болката ще те следва

през цялото време,

каквото и да направиш.

Ще се смее когато си тъжен

и ще плаче, когато си добре.

Ще те пита защо ни остави,

както ме пита нашето дете.

Когато мръзнеш в студения ден

и изгаряш в лятната жега.

Когато седнеш на похапка

ще усетиш вкус горчив,

на сълзите ни мъничка капка.

И когато сърцето ти се свие

и от мъка изгаряш,

че сам съсипа своя ден,

недей да търсиш своя син,

нито да викаш мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиляна Стаматова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...