Като коне
02.01.1988г.
I
Живота ми, е моя земен дял.
Все още се надявам, да живея,
тъй, както не е Господ начертал,
ала не знам - дали ще съумея?
В душата ми, е зима белокоса -
не чувствам нито радост, ни печал,
не съм отчаян и не съм ядосан,
не съм получил, но, не съм и дал.
Като луна в средата на сезона -
посредствен и безличен алтруист...
Ни праведник с лицето на икона -
ни грешен, богохулстващ атеист.
А в този век, космически инвазии,
чертае времето по своя път -
мечти, романтика, звезди, фантазии...
Война и мир, на явен кръстопът.
Сред тях
и пошлата житейска бъркотия,
разголила в коптора си безоко,
продажна плът -
в чиято топла шия,
заседнали са корени,
дълбоко.
Пръстта,
е едноименното щастие
на червеите и плебеите...
- "Дай хляб и зрелище " - народовластва
в бордеите, излъгано доверие!
II
Навъсен до гроба,
робът не знае
ни делник,
ни празник,
ни студ.
Под сключени вежди,
живота ругае -
животът,
на черния труд.
Трудът е излъган.
А времето властно,
укрива се тайно,
укрепва се трайно
в скалъпен,
от него закон.
Законът, е трон.
Под трон да си -
страшно,
че впрегнат си,
кон.
Нека бъдем коне!
Но, да нехаем
пред стегнат хамут,
студ
и коптор.
- "Коне"!
Нека литнем в табуни нагоре,
към светлия наш, мечтан,
кръгозор!
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
