Като лястовици
се стрелкат мечтите
в небето
високо,
лазурно.
Пронизват с крилата
в дълбокия
устрем,
летят
към сърцето
на късното слънце.
А слънцето с поглед
погалва
лицето ти.
Аз съм щастливата сянка
на листа отронен…
Чувства бълбукат -
извор
сребърен,
бял,
докосва краката ми
самодивено чисти.
© Мария Илиева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
