Като молитва...
... сламени крила...
да помълчим…
изтекла е реката
по стъпките ù
трудно
брод
ще съградим…
окапали са
мисли
в старо
злато
сега сме тук…
да поседим…
като молитва
да сплетем
ръцете
не е усмивка
стеклата се
тишина
седни до мен
вземи ми ги
и двете…
преди
да изтечеш
в съня…
...
да помълчим…
красиво е небето
през облаците
нощем
стеле
синева
и дълъг
е денят
на връщане
когато е на прага есента…
а думите
преливат
по очите…
текат към теб
по сламени
крила…
и в залеза
пресипнало
небето
посипва ни
с преляла
тишина…
...а как боли ..., но това е ....друго....
