враната (Маргарита Василева)
5 156

Aug 28, 2008, 9:13 AM

Като мравките

Poetry

1.1K 0 23

Мравките погребват своите мъртъвци...

ANIMAL PLANET

Мравешка процесия...

Осиротялото цяло

тъгата изпраща в забрава.

Но когато

в мравУняка се прибере -

тя пак до вратата застава.

Кой мъката някъде

може да погребе?

(не че не се опитва)

Като мравките

и аз съм понесла тъга.

Нецяла съм...

а сама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Love (Ванина)

Представих си го!
Марго!

2008-09-03T14:46:30+03:00
LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)

Навярно, като мравките си и много трудолюбива.
Поздрави!

2008-09-02T22:23:17+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Наистина си Голяма, Марго!

2008-09-02T15:24:48+03:00
Седем (Дани Монов)

"А мравките не знаят, че има звезди!
Но ако бяха като нас, можеха да повярват!"/М.Алгафари/
____________________________________
Много, много силен стих Маргарита!
Адмирации!

2008-09-02T15:17:16+03:00
Heart_of_Fire (Елмира Митева)

Недей да погребваш тъгата,
скрий я в себе си - надълбоко.
И върху бяла душа избродирай
с черни конци - сълзи.
Отново!

Страхотен стих! Браво, Марго!
Харесах, за пореден път!
Поздрави!

2008-09-02T13:19:07+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0