Стоя в килия и се ослушвам.
Светът през прозорец гледам.
Не помня какво е свободата,
нито какъв е аромата на цветята.
С окови студени съм прикован
към стена от стомана и бетон.
Стена измазана с кръв и кал.
Тук има само скръб и печал.
Мръсотия, студ и влага,
чак до костите се впива.
В мрачна и самотна килия
чакам греховете да отмия. ...