Небето е полепнало във атрацитен прах,
с лежерен блясък шушнат си звездите;
завеса приглушено-виолетов мрак
размива очертанията. Силуети, скрити
на дъното на стихналата улисия, изпълзяват -
силуетите на страх, коварство и съмнения;
нощта се дави в придошли вини и отчаяния
и в лепкавата сладост на наужким извинения;
това е времето за куп ненужни разкаяния.
И време на самотници, чиито мисли гравитират
във празното пространство на дълбока чаша,
отрязъкът от денонощието, в който се събират ...