Като на шега
Влюбих се... като на шега,
тя беше истинска стихия,
самотно крачеше в дъжда,
изтичах... под чадъра скрих я.
Походката ù... беше звън
в окъпаните тротоари,
усмивката ù... като гръм,
по устни жадни ме опари.
Вървяхме двама под дъжда,
под сенките на булеварда,
две диви капчици вода,
принцеса тя... аз бях ù барда.
Възпявах нейните коси,
а тя се смееше щастливо,
нощта... с целувка украси
дъждовния ни флирт игриво.
Намигна близо светофар,
таксито грабна я във мрака,
в сърцето щракна катинар,
застена вятърът... проплака.
И днес... след толкова лета
в душата ми тежи олово,
безспирно крача под дъжда,
очите търся ù... отново!
© Красимир Трифонов All rights reserved.
