Като него
Искам днес да съм оня човек,
който помня от филмите неми,
който още в по-предния век
акцентира сегашни проблеми.
Който врътка земята с очи
и със хлебчета сухи танцува,
който крещи когато мълчи,
но не може с човек да враждува...
Днеска филмите звук ги залива,
всички зрители млъкват в капан.
Обезценва се няма щастливост,
надценява се тук вместо там.
Градове в светлини, но екранни,
полудели от говор крещят.
Мълчаливите вече са странни,
бъбри глупости целият свят...
Искам днес да приличам на оня
със широка усмивка и кръпки.
Свойто щастие искам да гоня
със хлапето, по детските стъпки.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
