Sep 5, 2008, 8:58 AM

Като нестихващ ураган

  Poetry » Love
851 0 16
Посветено на истинската любов-щастие!

http://www.youtube.com/watch?v=i_ZPBrBRJb0

Потъвала ли си някога в морето
на онази велика поглъщаща любов,
прилична на буря, в която сме изгубени,
нестихващ ураган, изтръгващ сърцето ти
като разбита корабна мачта и отнасящ го
в райските селения на ангелите влюбени?

Политала ли си някога в небето
на онова могъщо вълшебно чувство,
наподобяващо свободна бяла птица,
рееща се волно в синевата на безкрая,
усещайки как се слива с дъха на облаците
и божествена нирвана я превръща в жрица?

Ако не си, то пусни ме в твоята душа.
Днес дойдох при теб за любовта ти свята.
Преследвани мечти греят звездно в този час.
Ще освежа градината ти с най-ухайните цветя,
за мислите ти цветни ще настъпи златната епоха.
Усети ли? Вулкан от огнени чувства изригна в нас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...