Като орхидея
Ела, о нощ, очите ми вземи,
че само него виждат и желаят,
сложи ги на небето за звезди,
в страстта си нека нежно засияят!
Да лумне огън побеснял, да изгори
устата ми, че все се не напива
на неговата сладост, но горчи
целувката му дяволски красива.
Ела, море, ръцете ми вземи,
че само него искат да докосват!
Помилват ли го, огън го гори
и с крехката си власт го омагьосват.
Завей ти, ветре лудо, отнеси
душата ми, като ранена птица,
че нейната любов ме претвори
във просякиня, вместо във кралица!
Смили се, земьо, и ме погълни,
роди ме после като орхидея!
Вземи ми всичко, пак ме сътвори,
защото от любов ще полудея!
че само него виждат и желаят,
сложи ги на небето за звезди,
в страстта си нека нежно засияят!
Да лумне огън побеснял, да изгори
устата ми, че все се не напива
на неговата сладост, но горчи
целувката му дяволски красива.
Ела, море, ръцете ми вземи,
че само него искат да докосват!
Помилват ли го, огън го гори
и с крехката си власт го омагьосват.
Завей ти, ветре лудо, отнеси
душата ми, като ранена птица,
че нейната любов ме претвори
във просякиня, вместо във кралица!
Смили се, земьо, и ме погълни,
роди ме после като орхидея!
Вземи ми всичко, пак ме сътвори,
защото от любов ще полудея!
© Зорница Петровска All rights reserved.
