Не бих те погледнал дори и веднъж.
Ако можех.
Ако сам определях съдбата си.
Ако не бе ме обляла като пролетен дъжд.
Ако знаех.
Ако знаех да пазя сърцето си.
Бих избягал далече, далече от теб.
Ала как,
като ти си навсякъде.
Бих желал да си по-студена от лед.
Но не си!
Ти ме топлиш с очите си.
© Ивайло Василев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
