Отдушникът на сушава реалност
са само тези простички слова.
Запазеното право на това,
в съня ти да се вмъквам най-нахално.
Да милваш нежно тръпнещите струни,
в които нотите, като цветя,
кълнат. И цяла нощ да посветя,
на теб и стих, и песен помежду ни,
родили се от всичко неизпято,
което с ярост сушата ни взе,
поставям тихо в твои те нозе,
оазисът. Ни есен, нито лято, ...