Kато разпръсната от вятър дюна
Отдушникът на сушава реалност
са само тези простички слова.
Запазеното право на това,
в съня ти да се вмъквам най-нахално.
Да милваш нежно тръпнещите струни,
в които нотите, като цветя,
кълнат. И цяла нощ да посветя,
на теб и стих, и песен помежду ни,
родили се от всичко неизпято,
което с ярост сушата ни взе,
поставям тихо в твои те нозе,
оазисът. Ни есен, нито лято,
не е сезонът, който ти дарявам,
дори и да е само сън сега,
без сушата и сивата тъга...
Щом съмне може би ще наболява,
като разпръсната от вятър дюна
и спомен, който пясъкът зари
тя – жаждата ни – будна до зори...
Дъждовни струи щом града целунат.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
