Като стих по листа ми остава
Вятърът със пръстите си прашни
улиците жадно разсъблича.
Малко е фриволен - по хлапашки.
И на тебе малко ми прилича.
Хвърля прах в очите на момиче,
после подир кръшна дама тича.
Малко нагъл, леко безразличен.
И на тебе малко ми прилича.
Роши облаците с дъх небрежен
и на мокри къдри ги повлича.
Малко неразумен, много - нежен.
И на тебе малко ми прилича.
Привечер все пак му доскучава
и решава, че ще е различен.
Като стих по листа ми остава
и... на тебе много ми прилича.
© Христина Мачикян All rights reserved.
