Като сянка, ненамерила плътта
... senin gülen yüzüne kurban...
липсата ти...
утолявах
с по-големи глътки
страст...
не от теб –
за да не види
съвестта ми
моделирах
слабостта си...
в грях
за да утоля
до болка
нежността си...
а ръцете
утолявах…
с ноти
очите –
с повече мечти
в сърцето ми
беззвучно
и безплътно
вечер
татуираше
следи...
по които в утрото
да те намеря...
***
липсата ти...
беше
като блудство
с нереалните
копнежи
на съня
всеки път
все по –
далечно
и не –
ясно
всеки път
отново
е тъма...
и...
на глътки
не –
отпила
се завръщам
като сянка
ненамерила плътта
парещи
сълзите ме
обгръщат
търся те
в лъчите
на деня…
…
с липсата ти
моделирам
слабостта си
и закрила съм
очите ти
с ръка
по ръцете ми
се стичат
плахи
ноти
свиря те
загърбила
мига
на…
отлитащите
в празното
въпроси…
