Някак ненадейно,
като в приказка стара,
на пръсти дойде любовта.
Бе някак различна,
не бе остаряла,
бе както се пее в песента.
Леко разчорлена
в ранната утрин –
без грим и по боси крака.
Не, не летеше,
просто стъпваше тихо
и нямаше на гърба си крила.
Бе по усмивка,
с аромат на канела
и вкус на смокиня от детския свят.
Ей така, кротко се спусна,
през сърцето премина
и сви гнездо в моята душа!
© Слава Костадинова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
