May 19, 2006, 11:19 PM

Като в разказ на О’Хенри

  Poetry
1K 0 6
Ще се срещнем непременно - по сценария сме длъжни.
(той е писан от затворник и подписан е: О’Хенри)
Там ще бъдем много смешни, Там ще бъдем малко тъжни,
над червивите асфалти под неони побелели.
Аз ще съм с букет в хартия, ти- с усмивка на лицето
и ще ги сменим на бързо както в разказ е прието.
В надпреварата да кажем попропуснати неща,
ще изтриеме на бързо на годините праха.
Ще прескачаме през думи, през години и места…
мислите ни ще са сини, розов ще ни е дъха.
Ще се срещнем непременно - разказа ще бъде цял.
Той е писан от затворник – значи е с красив финал !

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Динински All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...