Като времето
Понякога съм лоша и капризна,
с претенции съм даже към дъжда,
защо вали и в локвите наднича,
не знае ли, че мокри ми гърба?
Понякога съм сива, скучновата
и сливам се със тихия зефир,
притихвам в себе си, стоя и чакам,
торнадото във мен да ме взриви.
Понякога съм бяла и наивна,
разкривам си душата пред света,
забравям, че съм гола и ранима,
разголвам си сърцето и боля.
Понякога съм толкова небрежна,
че хаосът ми даже е объркан,
от твърда крепост ставам нежна,
а пътят ми от верен става сбъркан.
Понякога до крайност съм различна,
понякога на вятъра се вричам...
Ранят ли ме обаче с безразличие,
си тръгвам и когато най-обичам.
© Неземна All rights reserved.
