Като всеки

Посети ли различни места,
нетипични за нашето време?
Аз възпрях се на тази земя...
Любовта ли сега ще ме вземе?

Без крила накъде полетя?
Ти потъна в зората на дните,
ти – красивата моя луна –
и пенлива душа на вълните...

Не изгря, но целуна света –
като струна, попила сълзите,
и от моите нежни писма
преброи вечността по звездите.

Ти остави дълбока следа
и любов по открити пътеки.
Ще запомня мига от скала
и ще стана човек. Като всеки.