Като всички живея
Като всички живея
(по Александър Поминов)
"Настъпва нашето време -
на "старците" и на смелите...
Ще умрем на арената...
Хората искат зрелища..."
Бродский
Като всички живея, предчувствам бедата,
но не хлопвам резето на свойта врата.
Понякога бъркам на приятел следата.
Понякога тичам в следа на врага...
Като всички живея, за деня си се моля.
Подарък е изгревът. Сълза е росата.
Душата събира последната воля
щастливо да спят в бразди семената...
Като всички живея, на намек приличам.
В праха се търкаля немият спор.
С копраля и рало... Така е прилично...
Даже с цървули ще ида Нагоре...
Като всички живея, пазя се от Срама.
Свято се кланям на семейно огнище.
Наивник, но вярвам, че мойта звезда
ляга да спи на земно стърнище...
© Красимир Дяков All rights reserved.
