Като всяка друга
Сбогом, любов.
Изпя се твойта песен,
а веч' не виждам слънце,
че в очите ми е есен.
Сбогом, несравнима.
Ти си като всяка друга,
но ще пазя твойте думи
и нека в гърдите вие зима.
Сбогом, сърце.
Ще те видя ли наесен?
Но какво ли ме вълнува;
дръж се, пътят не е лесен!
Свалям ви, окови тежки!
Веч' мога да летя, навред,
високо над тъгите ви човешки!
Но стъпвам бавно и боли ме,
че няма сила в мойте плещи.
И плача тихо, и боли ме,
че ги няма тез' вериги тежки,
страшни и единствено човешки.
Сбогом, моя мъка.
Моя, само моя, но за всеки
ще е като всяка друга.
И сам се моля, моля!
С мен да бъдеш ти навеки.
© Ангел All rights reserved.
