May 9, 2010, 10:40 PM

Като за последно

  Poetry » Love
1K 0 12

Свещ съм. Запали ме

сякаш за последно.

А после, ако искаш,

остави ме да горя.

И когато си отидеш,

в самота ще се топя.

 

Целуни ме. Като че

целуваш за последно.

А после, ако искаш,

остави ме да мълча.

Прегърни ме. Може

да ни няма сутринта.

 

Рани ме за последно.

От упор ме простреляй,

право в моите гърди.

Когато си заминеш,

знай, след тебе даже

празнотата ще кърви.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър All rights reserved.

Comments

Comments

  • Колкото красива,толкова и тъжна е твоята поезия,слънчице,просълзяваш ме...На един дъх те чета...Душата ми страда и плаче с твоята...
  • В началото,когато ви четох коментарите малко се стреснах.Longin,ако знаеш само как ми прозвуча "Свети,Саше" с пропусната запетая!
    Самоковец,може и от нулева!
    Нели,чакам ги с нетърпение!
    Благодаря на всички - отново!!!
  • е пак те намерих къде чета немвероятен стих както винаги празнотата ще кърви чакай пратката днес я пуснах остани със здраве
  • Страхотно стихо, Александър!
  • Поздрав за стиха, Сашо! Пожелавам ти кръводарителка от твоята кръвна група!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...