Apr 30, 2009, 12:07 AM

Казано е

  Poetry
1K 0 1

 

Каза ми,

за теб,

ако ме хората попитат,

да казвам тихо, че си мъртъв...

Разделила че ни е смъртта на любовта...

Каза още,

че очите ми не бива веч да скитат

към брега далечен,

дето си сега...

Но, боже, как да казвам, че те няма?

Как? Щом още жив си в клетките ми клети ти...

Нямало магии... Чудесата, каза, са измама...

Космосът се срути...

... И тъга

безмилостно пронизва мойте вени,

затихва и смехът ми с мойта кръв...

Каза ми да казвам,

че във нашите вселени,

залезът изгрял е преди утрото ни... Пръв

куршум от думи се заби в сърцето...

Мъртъв, че си... Боже, само как звучи...

Няма изгреви... Само две сърца ранени...

Но казано е нявга: Вярвай във мечти!...

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дани Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Понякога вярата в нещо,макар и изгубено ни държи живи,нуждаем се от вяра,ала вярата такава,лесно превръща се в забрава!Поздравявам те за тази творба,пропита с чувства и толкова изживяна болка!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...