Казаното ще се помни
От дума може да покълне
едно незабравимо цяло,
посмее ли да се изтръгне
от теснините на морала.
Да звънне яростно нагоре -
пчела със жило от мастило.
Закостенялото да бодне
и като мях да го пробие.
Да се изсипят страховете -
змийчета, крили се на тъмно
и да ги пръсне - тъжно ехо,
което няма да се върне.
Да хукнат сенки - черни мисли,
попили завист и невяра.
А литналото да ги стисне
и ги превърне в пепел бяла.
Небесен дъх да се отрони
като в новородено лято.
И казаното ще се помни.
А думите ще станат ято.
© Христина Мачикян All rights reserved.
