Казват – имало рай и го пише в свещените книги,
там си волен и млад, няма болка ни мъка, ни грях.
Казват – ангели има, приятелю мой, намери ги,
помоли се за мене, защото си бял, като тях.
Ти бе верен и предан, до мен неотлъчно вървеше,
много обич ми даде, човешка не срещнах, до днес.
С присмех слушат плача ми. Защо е така безутешен?
Просто свършиха дните му. Мъртъв е старият пес.
Ще ми липсваш, приятелю. Лош е човекът, по вълчи,
ти върви. Горе в рая очакват те. Сигурно знам.
А когато душата на земната плът се опълчи,
твойте топли очи ще ме чакат пак с обич. И там.