Снага извива старата лозница,
огъната от бистър кехлибар.
Наливат свежест сочни броеници
под ласките на слънчевия дар.
И мами с южен полъх ароматът
на топлия, магически нектар.
Подвластни са на есенното злато
и скитник, и безбожник, пък и цар.
Изпълва ни сърцата с обич бяла,
очите с топлина, ума със смях,
божественият сок от радост зряла
и натежава сладко, като грях.
© Вики All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
