Тази вечер комарите падат -
като градушка върху току-що поникнали посеви.
Напих се! Не мога да карам! Да си ходим пеша!
Опиянени от нашата кръв -
те се впиват в плътта ни като въпроси…
Какво ще правим най-после с тези разгорещени тела?
Мечтана моя! Не ми наливай! Стига!
Още чаша и със сигурност ще ме носиш.
С последната глътка - предавам се - съвсем,
съвсем без борба…
Звънят ушите ми от гласа на петлите -
навярно вече са вторите… ...