Кестенчето ...
Кестенчето ...
Тази сутрин, тъй унила вървях,
тъжни с мен бяха в парка цветята
и изведнъж от дърво, познато -
хвръкна кестенче край главата ми,
но май - не по вина на вятъра ...
Сякаш беше, шега на съдбата -
опит не съвсем успешен, жалко …
И тъкмо мен, днес - защо ли избра,
всеки ден по този път минавам ...
Стори ли ми се или, помечтах,
в есенния ден, толкоз прекрасен -
колко би искал, да ме зарадва,
отгоре някой мой скъп, навярно …
Боже, благодаря! Обич и аз,
на близки, на приятели пращам -
a най-вече Там, към небесата ...
Обгърнах кестенчето ласкаво,
с нежна усмивка нагоре се взрях ...
ДораГеорг
© Дора Пежгорска All rights reserved. ✍️ No AI Used
