Кинцуги
Кинцуги*
Някой счупи сърцето ми.
Не знам дали беше нарочно…
Не знам дали се опитваше
да създаде нещо по-добро.
Бях тъжна. Бях и самотна.
Сърцето плака, вика.
Най-накрая се кротна
и във черупка се скри.
А Душата ми?
Дали бе в дупка? Не, не беше.
Дали се скиташе? Мисля, че не.
Знам, че с Любов пукнатините лепеше,
Със злато ги пълнеше и със сребро.
Парченца събираше, така акуратно.
Да не изчезне нито едно.
Изчистваше спомени,
всичко мръсно ужасно.
За да засвети отново
и да стане, като чисто стъкло.
И така… Нищо ново под слънцето
Разбиват ме, но едва ли ще си взема поука.
Някой ще ме изостави, друг ще излъже,
Трети ме замеря с боклука си…
И само Душата ми знае, как
да запълни изяшно всяка пролука.
* Кинцуги -
(金 継 ぎ, „златно спояване/златни шевове“)[1], или още кинцукурой (金 繕 い, „златен ремонт“)[2], е японско изкуство за поправяне на счупена керамика чрез поправяне на зоните на счупване с лак (лепило) смесен с прахообразно злато, сребро или платина,[3] метод, подобен на техниката maki-e.[4][5][6] Като философия то третира счупването и ремонта като част от историята на даден обект, а не като нещо за прикриване.[7] Изкуството започва в края на 16 век в Япония, макар че корените му могат да се открият в Китай и др. азиатски страни.
източник - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D0%BD%D1%86%D1%83%D0%B3%D0%B8
© Ирен All rights reserved.
