Кинолента
КИНОЛЕНТА
Не съм от „Вчера“ в тоз забравен филм.
Очите на героите си спомних.
Кой беше кум, кой сват, приятел, син...
И имаше ли кученце бездомно?
Завърнах бързо лентата назад.
Залепих с мисъл скъсаните кадри.
Здравей, мой черно-бял и весел свят!
А бяхме млади. Твърде бяхме млади!
Сюжетът във танго ме завъртя.
Две стъпчици назад, една напред.
И нося се из кадрото, летя.
Романтика по масълце и мед!
И всичко бе любов, любов! Дъ бест!
И улици, и хора... Ретроград
не съм. Боза обичам, но от шест!
Бе влюбен в нея Ран. И бе богат...
Не беше бате Гойко Гойко Митич.
Китарата взривяваше Дийн Рид.
В проекция – куп днешни политици...
И ситият си беше просто сит...
Кой казва, че си нямал свое име
Оркестърът? Аз кръстих го „Любим“.
Морето стене пролет, есен, зиме
за лятото на българския филм.
С „Опасен чар“ се влюбих „На инат“
в живота. Може би във колелото...
И в селянина, в лудия ни свят.
Обичах ги, обичам ги защото...
Текат реките, всичко се променя.
„От нищо нещо става“... Надали...
„Баш Майсторът“ душите ни подменя,
а ежковците все са без бодли...
Не трима само, всички сме в запаса.
И тия, дето станаха за ден
и господа, и от отбрана класа...
Такива филми няма! Не на мен!
Намерих се в забравения филм.
Любов играя. Злото и Доброто
кръстосват шпаги. „Всички за един!...“
Един за мен – Щурецът във ухото...
© Алина Стоянова All rights reserved.
