Jul 25, 2017, 2:01 PM  

Kiss the rain

  Poetry
887 0 0

Кънтиш самотна в битието,

дъждът се стича по лицето,

и в локвите оглеждаш мрака,

в небето светлинката чака.

 

От образът във теб клокочещ,

пулсира нежничко поточе,

дълбоко в изворът – сърцето.

 

И викаш името му, тихо,

шептейки на дъжда – обречен;

Къде си ти, Любов – далече,

но, няма го до тебе, вече...

 

Пространство, време, разделени,

сълзиците в дъжда стаени,

целуваш капките, страстта,

а мислите ти, спомен за нощта,

сбогуване и болка, раздвоени,

с въпроса:

Как да продължа?...

 

Но, няма те до него вече,

целуваш капките, дъжда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...