Една китара звънна за последно
и струните се свиха в колапс.
Прегракнаха гласчетата им медни,
до скоро пели рокендрол и валс.
Увиснаха, загубили опора,
спирално, безтегловно, на кълбо.
Години пяха песни без умора,
сега - кошмарен, грозен епилог.
А тялото красиво, грациозно,
с червено-черно-жълти цветове,
загуби свойта грация вълшебна,
напомняйки, че все пак е дърво. ...