Китара
Китарата носи на струните стона,
а аз - музикант, на паветата жълти.
Стотинки размятат забързани хора
и чудя се колко ли струва дъхът ми?
През тъмен прозорец ме гледа детенце,
и сигурно мисли, че тук е забавно.
Със мама играе. А в моята песен
аз нямам родител до своето рамо.
Бездомно се смея. Почти ми отива.
Събирам за кучета хляб и бисквити.
От боса по- боса съдбата се свива
в любимия ритъм на някой обичан.
Три влюбени двойки се спират да слушат.
Светът ми изглежда игра за големи.
Звездите в Земята как биха се сгушили!
А аз бих била по-различна от себе си.
По пръстите рани от стара китара,
почти залепена за дрипаво яке.
Тук някой се спира, стотинки размята
но аз съм бездомна.
Продаваш ли щастие?
Да знам, че добър си, ти, златно човече
че твоите рани, са рани различни.
Бездомно се смея на земната вечност,
бездомно мечтая да бъда обичана.
© Деница Гарелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Смути!
-
Душата на бездомника понякога е бездънна, но е пълна с любов...
Много ми хареса, Дени! -
Благодаря ви 🌹❤️
-
Денииии! 👍
На жълтите павета
една китара плаче!
Ще дам една монета,
последното петаче... -
Дочух мелодия... Цената неизвестна...
Не всеки според нотите отмерва свойто даване.
А щастието казват не се купува лесно,
но споменът за щастие илюзии създава...
Аплодисменти и от мен! Докосна ми струните... -
Радвам се, че ви харесва! Прегръдки!
-
Тъжна е песента на тази китара...
Дени💖 -
Стихотворението ти боли и замисля силно! Много ми хареса!
-
Много силно, Дени! Различна си и все така всеотдайна и въздействаща!
-
Благодаря ви ❤️
-
"Звездите в Земята как биха се сгушили!" - има двойнственост, хареса ми! Не ми допадна "носи на струните стона", та тя плаче в този стих, Дени. И въпреки това, има топлина "Три влюбени двойки се спират да слушат.." и "любимият ритъм" е надежда. Поздрави
-
По-различна от себе си.... Разби ме, момиче!
-
Разкош!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
