danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
Apr 3, 2011, 12:09 AM

Клетва 

  Poetry » Love
903 0 11

На двора пак е тихо като в храм,

небето догорява в тънка свещ

и зов за ласки, скрити в мрака знам

заплитат в примка разум и сърце…

 

Телата са обречени на грях,

нетърпеливи и в потайна страст,

захвърлили забраните без страх,

танцуват блудно в тихия си транс.

 

А устните зоват като магнит

отпивам те до дъно и съм истинска,

избягали сме сякаш от света –

ръцете ни  - изтръпнали от стискане.

 

На двора е горещо като в ад,

над нас луната страстно се съблича

и млечнобяла ти се вричам пак,

и с тази клетва знам,че те обичам.

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??