Клетва
На двора пак е тихо като в храм,
небето догорява в тънка свещ
и зов за ласки, скрити в мрака знам
заплитат в примка разум и сърце…
Телата са обречени на грях,
нетърпеливи и в потайна страст,
захвърлили забраните без страх,
танцуват блудно в тихия си транс.
А устните зоват като магнит
отпивам те до дъно и съм истинска,
избягали сме сякаш от света –
ръцете ни - изтръпнали от стискане.
На двора е горещо като в ад,
над нас луната страстно се съблича
и млечнобяла ти се вричам пак,
и с тази клетва знам,че те обичам.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
!