Клод Моне в Несебър
В Несебър плажът беше пълен
със твоя смях, със веселия глас.
Акорди, влюбени във лятото,
дочувахме съвсем дълбоко в нас!
И слети бяха здраво дланите
в прегръдката на две души.
И сетивата ни, пияните,
от Слънцето попиваха лъчи.
Ти цялата – изкусна самодива –
сломи набързо пламналия свян.
Усетила, че плътно те обвивам,
избликна вярата, че с теб съм сам…
Веслата по вълните гонени
и пръски пяна в женски скут -
тъй стихнаха след тях отронени
мечти по вятъра горещ, събут.
И още се дивим на залива,
на котви прилунени край маяк.
Посреща ни с усмивка палава
на свод мечти щастливия рояк!
http://www.museum.ru/alb/image.asp?29935
© Мери Попинз All rights reserved.
