Клони към заник белий ден
Плакала е горчиво нощта…
Пенчо Славейков
Клони към заник белий ден,
ликът му тих тъмней смирен.
Не търси веч игри и радост,
гълчава, пир на буйна младост.
Желай сега един покой,
един сал отдих в мисли рой.
Росата съхне во тревите,
запря дъждът, не лей сълзите.
Сред висинето – с чудна мощ,
в лучи царува лунна нощ.
А белий ден се кай, черви се –
зад хълмите посрамен скри се.
10.03.2023
II вариант – на съвременен български:
Върви към залеза бял ден,
тъмнее с облик тих, смирен.
Игри не търси вече, радост,
гълчава, пир на буйна младост.
Сега желае мир, покой
и отдих в мислите си рой.
Росата съхне по тревите,
изчезват на дъжда сълзите.
Сред висините – с чудна мощ,
в лъчи царува лунна нощ.
Денят, разкаян, изчерви се –
от срам зад хълмовете скри се.
27.11.2023
Стихотворението участва в Националния конкурс "Петко и Пенчо Славейкови" 2023, който приключи на 10.06.2023, и не спечели нито една награда.
© Мария Димитрова All rights reserved.
